ПРЕОСМИСЛЯНЕ
След един сезон следва друг,
без посока и без звук!
Без да зная, може би,
че любовта ти ме преви!
Очите твои, бяха сини
и в тях оглеждах се, любими!
Уста отвориш ли,
лист есенен отронва се!
И всеки миг покой
заменяш с хала твоя!
И мигам аз със зеници,
дали не са плесници!?
И вместо цвете разцъфтяло -
трева изсъхнала и побеляла!
И в този миг камбанен звън
ти даде знак: Излез навън!
И рукна хладен, хладен дъжд,
пречисти теб... и мислите ти...
... топъл дъжд...
без посока и без звук!
Без да зная, може би,
че любовта ти ме преви!
Очите твои, бяха сини
и в тях оглеждах се, любими!
Уста отвориш ли,
лист есенен отронва се!
И всеки миг покой
заменяш с хала твоя!
И мигам аз със зеници,
дали не са плесници!?
И вместо цвете разцъфтяло -
трева изсъхнала и побеляла!
И в този миг камбанен звън
ти даде знак: Излез навън!
И рукна хладен, хладен дъжд,
пречисти теб... и мислите ти...
... топъл дъжд...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
Поздрави !