2 jul 2017, 20:53

Преосмисляне

  Poesía
1.2K 1 3

Най-скъпите ни хора си отиват
с куфар спомени по звезден път.
Печални ветрове платната свиват
на лодка, заплетена в бързея отвъд.

 

Постой за малко, просто поседни!
Спомни си ти, когато на земята бяха,
ти колко мили думички им посвети,
и колко пламенни мечти в звезди огряха?

 

Поспри за малко, моля те, поспри!
Спомни си ти, когато те до тебе бяха,
дали със слабостите земни се смири,
дали божественото в духа им забеляза?

 

Научи ли се честно да прощаваш,
надмогнал лошите си настроения?
Научи ли врата към другия ти да отваряш,
от любовта да черпиш вдъхновения?

 

Един любим човек замина си далече,
остави ми сърце, замлъкнало в тъга...
Как бих искала да го прегърна вече
с добрата, и с лошата в характера черта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© dreamsinrhymes Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...