Преосмисляне
Най-скъпите ни хора си отиват
с куфар спомени по звезден път.
Печални ветрове платната свиват
на лодка, заплетена в бързея отвъд.
Постой за малко, просто поседни!
Спомни си ти, когато на земята бяха,
ти колко мили думички им посвети,
и колко пламенни мечти в звезди огряха?
Поспри за малко, моля те, поспри!
Спомни си ти, когато те до тебе бяха,
дали със слабостите земни се смири,
дали божественото в духа им забеляза?
Научи ли се честно да прощаваш,
надмогнал лошите си настроения?
Научи ли врата към другия ти да отваряш,
от любовта да черпиш вдъхновения?
Един любим човек замина си далече,
остави ми сърце, замлъкнало в тъга...
Как бих искала да го прегърна вече
с добрата, и с лошата в характера черта...
© dreamsinrhymes All rights reserved.
