dreamsinrhymes
22 el resultado
Нощта се врича в обич на деня,
а слънцето отказва да изгрее.
Роса намокри черната земя,
самотен облак жалостиво пее.
Димът загуби днес посоката ...
а слънцето отказва да изгрее.
Роса намокри черната земя,
самотен облак жалостиво пее.
Димът загуби днес посоката ...
760
1
3
Белият приказен град
искам отново да зърна.
Белият приказен град
лято със спомени върна.
В белия приказен град ...
искам отново да зърна.
Белият приказен град
лято със спомени върна.
В белия приказен град ...
729
1
6
На татко
Къде е ключът от старата къща?
Там асмата разпери летни коси,
там сенки прохладни от полет се връщат.
Там Рила оплита в Пирин поли... ...
Къде е ключът от старата къща?
Там асмата разпери летни коси,
там сенки прохладни от полет се връщат.
Там Рила оплита в Пирин поли... ...
1229
4
8
Събирам мъката в сълза...
и не прегръщам.
И тя "огрява" вместо теб
любовното гнездо.
Забързан си в доводи... ...
и не прегръщам.
И тя "огрява" вместо теб
любовното гнездо.
Забързан си в доводи... ...
687
1
1
Душите, подобно на поточетата
и растенията, също се нуждаят от дъжд...
П. Коелю
Врата стара от дъски заковани
на гумени панти тежко виси... ...
и растенията, също се нуждаят от дъжд...
П. Коелю
Врата стара от дъски заковани
на гумени панти тежко виси... ...
775
2
9
– Знаеш ли? – каза ми възрастният човек. – Ай учил в България преди много много "иърс".
– Преди много години сте учил в България ли? – попитах аз неповярвала на очите си.
Мъжът беше поне на осемдесет години, но изглеждаше запазен за възрастта си. Побелялата му коса падаше на кичури над челото. Очите ...
– Преди много години сте учил в България ли? – попитах аз неповярвала на очите си.
Мъжът беше поне на осемдесет години, но изглеждаше запазен за възрастта си. Побелялата му коса падаше на кичури над челото. Очите ...
961
1
2
Опадаха на розовия храст цветята,
попарени от облачното настроение.
Отцежда се самотно във земята
ненужно, любовното ми вдъхновение.
Косите ми на морски възел сплетени ...
попарени от облачното настроение.
Отцежда се самотно във земята
ненужно, любовното ми вдъхновение.
Косите ми на морски възел сплетени ...
750
2
3
Последвай славея в ръжта,
да ти покаже как лети се нашироко!
От песен тъжна той оплита синева,
сълзица бистра трепва в окото.
Последвай бързо бурната река ...
да ти покаже как лети се нашироко!
От песен тъжна той оплита синева,
сълзица бистра трепва в окото.
Последвай бързо бурната река ...
703
2
3
На татко
Бащите никога не плачат
дори и в раната да капе сол.
Бащите само смело крачат,
дори и с дявола да са в двубой. ...
Бащите никога не плачат
дори и в раната да капе сол.
Бащите само смело крачат,
дори и с дявола да са в двубой. ...
1400
4
5
Нежно с четка рисува,
твори в оранжево слънцето.
Тихо с флейта запява,
засвирва сънено вятърът.
Листата си тръгват, отлитат – ...
твори в оранжево слънцето.
Тихо с флейта запява,
засвирва сънено вятърът.
Листата си тръгват, отлитат – ...
709
3
3
Свързвах дълго време смъртта с ужасния образ на съсухрена старица, грабнала коса и готова да сече. Но ти ми показа, че не е точно така. Смъртта е равна на раздяла с близките. И тъга, която се настанява трайно в дните им. Това стана и с мен...
Смъртта е неразбрана и неясна. Всичко казано и доказано з ...
Смъртта е неразбрана и неясна. Всичко казано и доказано з ...
2384
3
8
Денят изгрява в топли цветове,
подрежда ги в приказно ветрило.
Понася утрото в двете си ръце,
закичва го със билките на Рила.
Денят блести с твоите очи, ...
подрежда ги в приказно ветрило.
Понася утрото в двете си ръце,
закичва го със билките на Рила.
Денят блести с твоите очи, ...
702
2
6
Стоя на стълбите сама. Една...
Търкулва се прокудена сълза. В прахта.
Сега водата се разтваря - сред калта.
Отива си една мечта. Отива със нощта.
И думите. Текат в реки без извор... ...
Търкулва се прокудена сълза. В прахта.
Сега водата се разтваря - сред калта.
Отива си една мечта. Отива със нощта.
И думите. Текат в реки без извор... ...
702
1
3
Недей надежда ти да губиш!
Уви! Животът не е съвършен.
Дори и искрено да любиш,
накрая често си неоценен...
Недей на лошо да залагаш! ...
Уви! Животът не е съвършен.
Дори и искрено да любиш,
накрая често си неоценен...
Недей на лошо да залагаш! ...
1252
4
6
Най-скъпите ни хора си отиват
с куфар спомени по звезден път.
Печални ветрове платната свиват
на лодка, заплетена в бързея отвъд.
Постой за малко, просто поседни! ...
с куфар спомени по звезден път.
Печални ветрове платната свиват
на лодка, заплетена в бързея отвъд.
Постой за малко, просто поседни! ...
672
1
3
На тази гара влакове не спират,
обрасла в спомени и залиняла,
и пътници посоката не питат,
останала е сянката им млада.
А линиите, задавени от старост, ...
обрасла в спомени и залиняла,
и пътници посоката не питат,
останала е сянката им млада.
А линиите, задавени от старост, ...
765
7
Слепотата е дар
Хорхе Борхес
Отмерено и грациозно ти пристъпваш
простила на нощта, че е двулична.
С бастунче бяло по тротоара стъпваш, ...
Хорхе Борхес
Отмерено и грациозно ти пристъпваш
простила на нощта, че е двулична.
С бастунче бяло по тротоара стъпваш, ...
1046
1
9
Там нейде в кръчмата от младостта
приспахме страстите любовни.
И с медицински диагноза "без
допамин"* класирахме се "годни".
А после се застягахме за път – ...
приспахме страстите любовни.
И с медицински диагноза "без
допамин"* класирахме се "годни".
А после се застягахме за път – ...
713
1
6
Свещта догаря леко. Сякаш е живот.
Разпръсква с пламъка си златни дни,
но сляпа съм пред тихия напевен зов,
повярвала във вечното ни „аз и ти“.
Свещта разлива се в болка по ръката, ...
Разпръсква с пламъка си златни дни,
но сляпа съм пред тихия напевен зов,
повярвала във вечното ни „аз и ти“.
Свещта разлива се в болка по ръката, ...
726
3
Момичето с цигулката вървеше
по острие от лед с босите крака.
От стъпките му вятърът кънтеше
в тунела на безсмислената суета.
В косите му капчуците притихват, ...
по острие от лед с босите крака.
От стъпките му вятърът кънтеше
в тунела на безсмислената суета.
В косите му капчуците притихват, ...
765
2
3
В този тънък свят пред счупване
една звездица, вярвам, пази храма...
Загърната в пролетно разсъмване,
погалена от топлата ръка на двама...
В този мрачен град пред срутване ...
една звездица, вярвам, пази храма...
Загърната в пролетно разсъмване,
погалена от топлата ръка на двама...
В този мрачен град пред срутване ...
810
1
3
Превръщам спомена за теб в капка дъжд
и го разливам в син акварел по стъклото.
Дълбая фрески от нежност в златната ръж
и запечатвам с дъх светлини в окото
на моето сърце... Окичен в дървена рамка ...
и го разливам в син акварел по стъклото.
Дълбая фрески от нежност в златната ръж
и запечатвам с дъх светлини в окото
на моето сърце... Окичен в дървена рамка ...
1281
3
3
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
