24 jun 2005, 19:08

Преоткрих любовта

  Poesía
1.3K 0 2
Все още не вярвам,че те имам,че си мой,
сякаш ангел небесен при мен те изпрати.
Ти появи се във живота мой,
точно когато имах нужда от помощта ти.

Дойде от нищото,подаде ми приятелската си ръка,
а аз със страх поех я,но и със надежда,
не съм и мислела че между нас ще пламне любовта,
но във живота не всичко по план се нарежда.

Накара ме отново да повярвам в любовта,
когато мислех си, че няма вече да обичам.
Спечели ме с търпението си,със нежността
и влюбих се силно във теб, не отричам.

И всякаш преоткрих света наново,
преизпълнен със любов е всеки миг.
И щастлива, че съм обичана и обичам отново,
се наслаждавам на своя час пик.

(ПОСВЕТЕНО С МНОГО ЛЮБОВ НА ВЛАДО)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....