etikki (Мариета Караджова)
100 82
23 oct 2011, 18:34

Преоткриване 

  Poesía
704 0 10

Аз някога живеех като птица.

Небето беше дом, а през нощта

във моите конопени зеници

се раждаше и беше любовта.

И някога бях силна като буря,

люлееща смълчаната гора,

изливаща се цялата върху ми,

кипеше във сърцето ми страстта.

И бях живот, а може би прокоба

за нечии поробени очи.

И бях мираж, и шепот и отрова,

магьосница с копринени коси.

А някога бях истинска и дива...

 

Каква съм днес, не знае и дъжда.

Опитвам се сега да се открия

в загадките на твоята душа.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??