Преоткриване
Аз някога живеех като птица.
Небето беше дом, а през нощта
във моите конопени зеници
се раждаше и беше любовта.
И някога бях силна като буря,
люлееща смълчаната гора,
изливаща се цялата върху ми,
кипеше във сърцето ми страстта.
И бях живот, а може би прокоба
за нечии поробени очи.
И бях мираж, и шепот и отрова,
магьосница с копринени коси.
А някога бях истинска и дива...
Каква съм днес, не знае и дъжда.
Опитвам се сега да се открия
в загадките на твоята душа.
© Мариета Караджова All rights reserved.
