etikki (Мариета Караджова)
100 82
23.10.2011 г., 18:34 ч.

Преоткриване 

  Поезия
703 0 10

Аз някога живеех като птица.

Небето беше дом, а през нощта

във моите конопени зеници

се раждаше и беше любовта.

И някога бях силна като буря,

люлееща смълчаната гора,

изливаща се цялата върху ми,

кипеше във сърцето ми страстта.

И бях живот, а може би прокоба

за нечии поробени очи.

И бях мираж, и шепот и отрова,

магьосница с копринени коси.

А някога бях истинска и дива...

 

Каква съм днес, не знае и дъжда.

Опитвам се сега да се открия

в загадките на твоята душа.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??