14 abr 2016, 11:27

Преплетени стъпки

  Poesía » Otra
604 1 7


Объркано момиче
посрича по стъпките ти.
Но не съм индианец,
дори нямам ръце.
А сякаш и дом нямам,
небето е въжено,
само горящо кълбо
във очите.

 

Замлъкнали есени

обикалят сърцето ми.

Но не съм лунна песен,

само изпускам сълзи.

Смелостта само съска,

а аз разрязвам живота си
и заприличват...

приличат на звезди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви! Лили... Гавраил... Елица... Еси...
  • Хареса ми много. Поздравления!
  • Всичките ти стихове впечатляват с уникален изказ и образност, Йоана.
    Моите поздравления!
  • Смелостта само съска,
    а аз разрязвам живота си"
    Силно и впечатляващо!
  • С "преплетени стъки" достигаш звездите и много повече...!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....