Преплетени стъпки

14 abr 2016, 11:27

Poesía » Otra

468 1 7

Объркано момиче
посрича по стъпките ти.
Но не съм индианец,
дори нямам ръце.
А сякаш и дом нямам,
небето е въжено,
само горящо кълбо
във очите.

Замлъкнали есени

обикалят сърцето ми.

Но не съм лунна песен,

само изпускам сълзи.

Смелостта само съска,

а аз разрязвам живота си
и заприличват...

приличат на звезди.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

limeruna (Йоана)

2016-04-15T23:12:30+03:00

Благодаря ви! Лили... Гавраил... Елица... Еси...
Веси_Еси (Еси)

2016-04-15T14:13:20+03:00

Хареса ми много. Поздравления!
voda (Елица Ангелова)

2016-04-15T10:23:56+03:00

Всичките ти стихове впечатляват с уникален изказ и образност, Йоана.
Моите поздравления!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-04-14T17:58:44+03:00

Смелостта само съска,
а аз разрязвам живота си"
Силно и впечатляващо!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-04-14T13:38:11+03:00

С "преплетени стъки" достигаш звездите и много повече...!
limeruna (Йоана)

2016-04-14T12:04:31+03:00

Много залагам, нещо показвам... Мисана, благодаря.
vega666 (Младен Мисана)

2016-04-14T11:44:50+03:00

Чудесен и оригинален стих, Лимеруна! Особено ми хареса "небето е въжено" - силна находка. Хареса ми и "замлъкнали есени обикалят сърцето ми". Цялостно случена творба.