14.04.2016 г., 11:27 ч.

Преплетени стъпки 

  Поезия » Друга
423 1 7


Объркано момиче
посрича по стъпките ти.
Но не съм индианец,
дори нямам ръце.
А сякаш и дом нямам,
небето е въжено,
само горящо кълбо
във очите.

 

Замлъкнали есени

обикалят сърцето ми.

Но не съм лунна песен,

само изпускам сълзи.

Смелостта само съска,

а аз разрязвам живота си
и заприличват...

приличат на звезди.

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви! Лили... Гавраил... Елица... Еси...
  • Хареса ми много. Поздравления!
  • Всичките ти стихове впечатляват с уникален изказ и образност, Йоана.
    Моите поздравления!
  • Смелостта само съска,
    а аз разрязвам живота си"
    Силно и впечатляващо!
  • С "преплетени стъки" достигаш звездите и много повече...!
  • Много залагам, нещо показвам... Мисана, благодаря.
  • Чудесен и оригинален стих, Лимеруна! Особено ми хареса "небето е въжено" - силна находка. Хареса ми и "замлъкнали есени обикалят сърцето ми". Цялостно случена творба.
Предложения
: ??:??