14.04.2016 г., 11:27

Преплетени стъпки

597 1 7


Объркано момиче
посрича по стъпките ти.
Но не съм индианец,
дори нямам ръце.
А сякаш и дом нямам,
небето е въжено,
само горящо кълбо
във очите.

 

Замлъкнали есени

обикалят сърцето ми.

Но не съм лунна песен,

само изпускам сълзи.

Смелостта само съска,

а аз разрязвам живота си
и заприличват...

приличат на звезди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Лили... Гавраил... Елица... Еси...
  • Хареса ми много. Поздравления!
  • Всичките ти стихове впечатляват с уникален изказ и образност, Йоана.
    Моите поздравления!
  • Смелостта само съска,
    а аз разрязвам живота си"
    Силно и впечатляващо!
  • С "преплетени стъки" достигаш звездите и много повече...!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...