30 abr 2007, 11:58

Препускай ветре/На Марияна Ламбева-от признателните родители/

  Poesía
1.4K 0 9

Препускай ветре
на крилете
на мечтите ни!
Препускай ветре
на крилете
на съдбите ни!
И когато спреш
да препускаш
пречупил крилете
на мечтите ни!
И когато спреш
да препускаш
пречупил крилете
на съдбите ни!
Погали с нежен полъх
душите ни,където
ще остане,завинаги
Мариана Ламбева,
нашата първа
детска учителка...
Препускай о,ветре!
Издухай света
от лъжливите истини!...
А той, може би!...
Може би!..Може би!...
Ще стане по-истински...
По-истински!!!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Живко, аз вярвам, че не само в приказките побеждава доброто...
  • И изведнъж Малкия принц видял,че слънцето засветило все по-ярко,а не небето се появила дъга,която преливала в хиляди цветове и изведнъж на душата му станало леко и приятно.Облаците по небето били изчезнали и навсякъде край него струяла светлина и щастие...Май встраната Лошландия,повечето от хората били добри.Само трябвало някой да махне облаците от небето...
  • Живко,аз знам какво значи да ти дойде от вътре.Да ти е гадно и срамно пред детето ти.Да те боли,и да не можеш да направиш нищо.Ето това е!Живеем извинявай те в шибана държава....Нямам думи.Хареса ми!
  • Препускай о,ветре!
    Издухай света
    от лъжливите истини!...

    Вятърът ще издуха и злобата от онези думи, които нямат място под такъв стих...
    Поклон пред паметта на учителката!
    Поклон и пред този, който поднася своята последна благодарност...
    Твърде често са пренебрегвани тези, които дават най- доброто от себе си на децата ни, за да стане по- истински този свят...
    Но това е друга тема.
  • И понеже стана дума за нея.Тя отиде да живее съссемейството си във Чехия,защото заплата та и на детска учителка не достигаше за двете и деца, малкия магазин за цветя ,който отвори не и помогна да се справи.Преди малко повече от месец прекарах интернет в селото ми и извиках свекър и да види внуците си по Скайпа.Всички бяха много щастливи,че се виждат.Включително и тя.Похвали ми се ,че мъжът и работел до късно като ватман и тя била по цял ден сама с децата си.Дадох и скайпа на сина си и те дълго си приказваха...Все още немога да повярвам...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....