25 ene 2009, 15:46

Препълнен игленик е моята душа 

  Poesía » Otra
776 0 14
 

Превърнах се

във морска пяна.

По вълните лазех,

за да стигна до брега,

и пак отвличаше ме

океанът

към своята изящна тишина.

 

Страхувам се, че тук

обречена съм да остана,

в прегръдките студени на нощта.

Игла забита в гола рана.

Скрит капан

е всеки разум,                  

паднал в лабиринт на горестта.          

 

 

Страхувам се...

очите, знам, отново ще отворя.

Зная пътя си,

но сила имам ли да продължа?

До кост  прогизнала...

Аз цялата съм рана -

препълнен игленик

е моята душа.

 

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??