Препълнен игленик е моята душа
Превърнах се
във морска пяна.
По вълните лазех,
за да стигна до брега,
и пак отвличаше ме
океанът
към своята изящна тишина.
Страхувам се, че тук
обречена съм да остана,
в прегръдките студени на нощта.
Игла забита в гола рана.
Скрит капан
е всеки разум,
паднал в лабиринт на горестта.
Страхувам се...
очите, знам, отново ще отворя.
Зная пътя си,
но сила имам ли да продължа?
До кост прогизнала...
Аз цялата съм рана -
препълнен игленик
е моята душа.
© Гергана All rights reserved.
