9 nov 2011, 20:43

Прераждане 

  Poesía
705 0 4

Тишината убива сърцето,

душата след него върви.

Там отиват, където

болката все още струи...

 

Отстъпва денят на луната,

сенки призрачни бродят.

Търсят сърцето, душата

път към покоя да води.

 

Последни минути трептят

от вече минало време.

За ръце двама вървят -

за тях обичта не е бреме.

© Елфида Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??