Тишината убива сърцето,
душата след него върви.
Там отиват, където
болката все още струи...
Отстъпва денят на луната,
сенки призрачни бродят.
Търсят сърцето, душата
път към покоя да води.
Последни минути трептят
от вече минало време.
За ръце двама вървят -
за тях обичта не е бреме.
© Елфида Георгиева Всички права запазени