25 ago 2021, 17:36

Пресечна точка

  Poesía
609 3 5

Когато се пресичат светове,
в далечна точка, някъде в безкрая
и бездната в сърцето призове
духа прекършен, пак да се изправи
и да познае слънчевия вик,
дошъл от светла обич, непозната,
узрява неусетно онзи миг –
и сън, и пир свещен на сетивата. 

 

Оковите на делници и плът
превръщат се в хартиена играчка
и води към небето всеки път,
и всяка пречка може да се смачка,
защото се събужда вечна мощ,
с усмивка сън и крепости превзела,
а страшната, беззвездно мрачна нощ
омайва, като песен на сирена. 

 

Пресечна точка, дребна като знак
от старата проклетничка – съдбата,
която присмехулно гледа как
протягат се невинно пипалата
на страх лукав – и лепкав, и студен,
любов унищожавал многократно,
а бягството – банален, стар рефрен,
е част от пътя. Само че, обратно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...