25 авг. 2021 г., 17:36

Пресечна точка

606 3 5

Когато се пресичат светове,
в далечна точка, някъде в безкрая
и бездната в сърцето призове
духа прекършен, пак да се изправи
и да познае слънчевия вик,
дошъл от светла обич, непозната,
узрява неусетно онзи миг –
и сън, и пир свещен на сетивата. 

 

Оковите на делници и плът
превръщат се в хартиена играчка
и води към небето всеки път,
и всяка пречка може да се смачка,
защото се събужда вечна мощ,
с усмивка сън и крепости превзела,
а страшната, беззвездно мрачна нощ
омайва, като песен на сирена. 

 

Пресечна точка, дребна като знак
от старата проклетничка – съдбата,
която присмехулно гледа как
протягат се невинно пипалата
на страх лукав – и лепкав, и студен,
любов унищожавал многократно,
а бягството – банален, стар рефрен,
е част от пътя. Само че, обратно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...