Когато се пресичат светове,
в далечна точка, някъде в безкрая
и бездната в сърцето призове
духа прекършен, пак да се изправи
и да познае слънчевия вик,
дошъл от светла обич, непозната,
узрява неусетно онзи миг –
и сън, и пир свещен на сетивата.
Оковите на делници и плът
превръщат се в хартиена играчка
и води към небето всеки път,
и всяка пречка може да се смачка,
защото се събужда вечна мощ,
с усмивка сън и крепости превзела,
а страшната, беззвездно мрачна нощ
омайва, като песен на сирена.
Пресечна точка, дребна като знак
от старата проклетничка – съдбата,
която присмехулно гледа как
протягат се невинно пипалата
на страх лукав – и лепкав, и студен,
любов унищожавал многократно,
а бягството – банален, стар рефрен,
е част от пътя. Само че, обратно.
© Вики Всички права запазени
е част от пътя. Само че, обратно.