В косата ми вятър танцува,
докосва ме люляков цвят,
сърцето ми пак се вълнува
и носи се син аромат.
Реката ми пее вълшебно,
мечтите в небето летят,
а слънцето мило и нежно,
обсипва ме в златен брокат.
Усмихват се чудно цветята
и търся в тревичките знак –
ще бъдем ли заедно двама,
ще срещнем ли изгрева пак.
Сърцето ми тебе ще чака,
защото тук люляк цъфти
и в някаква чудна забрава
преследват ме сини очи.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados