преставам

знаеш ли

понякога се сещам как нищо няма смисъл

а аз единствено догонвам вятърните мелници на миналото време

защото сякаш нямам работа за вършене

се опитвам да достигна мечтите си

защото никои никога не ми е казвал

че мечтите не се достигат

а само се бленуват и сънуват

а аз ги гоня с огромни мрежи по небето

и отчаяно опитвам да ги хвана

колко наивно ти звучи нали

тръгнала да гони някакви неща с мрежи

знам че е така

но ги гоня за да бъда с теб поне за малко

да те прегърна и погледам за кратко

преди между миглите да се появи водата

защото знам че няма да си тук завинаги

знам че е наивно да те пиша и разказвам

да те гоня по небето с мрежи

да те изрисувам всеки път

с накапалите есенни листа

да те трия по милиони пъти през деня

а вечер да се връщаш изморен от скитане

и пак да се познаем отначало

знам... наивно е

09/11/2011