знаеш ли
понякога се сещам как нищо няма смисъл
а аз единствено догонвам вятърните мелници на миналото време
защото сякаш нямам работа за вършене
се опитвам да достигна мечтите си
защото никои никога не ми е казвал
че мечтите не се достигат
а само се бленуват и сънуват
а аз ги гоня с огромни мрежи по небето
и отчаяно опитвам да ги хвана
колко наивно ти звучи нали
тръгнала да гони някакви неща с мрежи
знам че е така
но ги гоня за да бъда с теб поне за малко
да те прегърна и погледам за кратко
преди между миглите да се появи водата
защото знам че няма да си тук завинаги
знам че е наивно да те пиша и разказвам
да те гоня по небето с мрежи
да те изрисувам всеки път
с накапалите есенни листа
да те трия по милиони пъти през деня
а вечер да се връщаш изморен от скитане
и пак да се познаем отначало
знам... наивно е
09/11/2011
© Ирена Чалъкова Всички права запазени