27 sept 2006, 0:38

Престъплението ни

  Poesía
814 0 8

Търсех за нещо да се хвана,
да остана,
където бе раздялата ни,
но ти с лъжовен поглед се прокрадна
и избяга от местопрестъплението си.
Свидетелите си ли сега ще търсиш
-алиби,че не си била със мен?
И с лъжите свои ще живееш,
а обичаше ме онзи ден.
Преди аз подозирах,
че за нас неще узнае никой,
с главоболие предчувствах малко,
знаех си,
но не разбирах,
сам съм си виновен,
че се чувствах все по жалко.
Може да излъжеш всеки друг,
но аз имам очи,които виждат,
че всяка твоя дума след това е удар със юмрук,
а игричките ти дори слепи ще разкрият.
От момента този,
от тази секунда
с теб няма да е вече същото.
От този ден,
от болката която причини
ще те боли
и няма да знаеш откъде и кой те нарани.
Стига,
вече не искам тебе да целувам,
оставен под кръстосан огън
в игрите ти на криеница.
Стига,
аз вече с тебе се сбогувам,
обещавам за нас да не продумам,
на местопрестъплението ни дори не те познавам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ЕЕЕЕЕ Криси със тебе смехът винаги е бил от сърце!!!
  • Прав си Ици-светът не се върти около един човек,човек който не те заслужава!Стихчето е много хубавоЖивей си както си знаеш и да не ти пука от злобата и презрението на ГОРКИТЕ НЕОРИЕНТИРАНИ ЗАВИСТНИЦИ
  • хахахаха незнам дали аз или ти го мислишохх колко си жалък
  • Ицо,любовта не е престъпление.
    Хубав стих!
  • ......еми хубаво!!!Ама вземи се осъзнай-светът не се върти само около теб!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...