Търсех за нещо да се хвана,
да остана,
където бе раздялата ни,
но ти с лъжовен поглед се прокрадна
и избяга от местопрестъплението си.
Свидетелите си ли сега ще търсиш
-алиби,че не си била със мен?
И с лъжите свои ще живееш,
а обичаше ме онзи ден.
Преди аз подозирах,
че за нас неще узнае никой,
с главоболие предчувствах малко,
знаех си,
но не разбирах,
сам съм си виновен,
че се чувствах все по жалко.
Може да излъжеш всеки друг,
но аз имам очи,които виждат,
че всяка твоя дума след това е удар със юмрук,
а игричките ти дори слепи ще разкрият.
От момента този,
от тази секунда
с теб няма да е вече същото.
От този ден,
от болката която причини
ще те боли
и няма да знаеш откъде и кой те нарани.
Стига,
вече не искам тебе да целувам,
оставен под кръстосан огън
в игрите ти на криеница.
Стига,
аз вече с тебе се сбогувам,
обещавам за нас да не продумам,
на местопрестъплението ни дори не те познавам.
© Христо All rights reserved.