29 jun 2007, 0:24

Престъпник за любов (По дънки и с тънко яке)

  Poesía
867 0 9
Металът се впива в младите ръце,
недорасли за провинения.
По дънки и с тънко яке
ще чака своя страж среднощен.

Още зелен, съвсем млад,
а вече изцапан и опетнен.
Независим по своему,
духовно свободен ще
крачи с ръце в джобове още.

Гледа към всеки недоверчиво.
Чуди се какво във себе си да скрие.
Откровение или изповед,
ням или сляп,
сега беше студено,
прегръщаше мрак.

И бяла въздишка поставя преграда
на тесните решетки на затвора мрачен,
беше подслонил престъпник,
макар и мъничко сираче...

Натрапчиво-реален ще е краят,
тежък, справедлив ще е законът
              (дори суров)
И неговата сила всички трябва да узнаят,
нищо, че е грях за любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...