29 июн. 2007 г., 00:24

Престъпник за любов (По дънки и с тънко яке)

869 0 9
Металът се впива в младите ръце,
недорасли за провинения.
По дънки и с тънко яке
ще чака своя страж среднощен.

Още зелен, съвсем млад,
а вече изцапан и опетнен.
Независим по своему,
духовно свободен ще
крачи с ръце в джобове още.

Гледа към всеки недоверчиво.
Чуди се какво във себе си да скрие.
Откровение или изповед,
ням или сляп,
сега беше студено,
прегръщаше мрак.

И бяла въздишка поставя преграда
на тесните решетки на затвора мрачен,
беше подслонил престъпник,
макар и мъничко сираче...

Натрапчиво-реален ще е краят,
тежък, справедлив ще е законът
              (дори суров)
И неговата сила всички трябва да узнаят,
нищо, че е грях за любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...