Престъпник за любов (По дънки и с тънко яке)
недорасли за провинения.
По дънки и с тънко яке
ще чака своя страж среднощен.
Още зелен, съвсем млад,
а вече изцапан и опетнен.
Независим по своему,
духовно свободен ще
крачи с ръце в джобове още.
Гледа към всеки недоверчиво.
Чуди се какво във себе си да скрие.
Откровение или изповед,
ням или сляп,
сега беше студено,
прегръщаше мрак.
И бяла въздишка поставя преграда
на тесните решетки на затвора мрачен,
беше подслонил престъпник,
макар и мъничко сираче...
Натрапчиво-реален ще е краят,
тежък, справедлив ще е законът
(дори суров)
И неговата сила всички трябва да узнаят,
нищо, че е грях за любов...
© Милица Игнатова All rights reserved.
Та.. Поработи малко върху ритъма! Мисли за стиха като за песен