Jun 29, 2007, 12:24 AM

Престъпник за любов (По дънки и с тънко яке)

  Poetry
866 0 9
Металът се впива в младите ръце,
недорасли за провинения.
По дънки и с тънко яке
ще чака своя страж среднощен.

Още зелен, съвсем млад,
а вече изцапан и опетнен.
Независим по своему,
духовно свободен ще
крачи с ръце в джобове още.

Гледа към всеки недоверчиво.
Чуди се какво във себе си да скрие.
Откровение или изповед,
ням или сляп,
сега беше студено,
прегръщаше мрак.

И бяла въздишка поставя преграда
на тесните решетки на затвора мрачен,
беше подслонил престъпник,
макар и мъничко сираче...

Натрапчиво-реален ще е краят,
тежък, справедлив ще е законът
              (дори суров)
И неговата сила всички трябва да узнаят,
нищо, че е грях за любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...