19 mar 2013, 20:36

Превратно време

  Poesía » Civil
656 1 2

Живеехме спокойно, подредено

в държавата ни малка, но добра.

Е,  не че всичко беше идеално!
Но не знаехме какво е липса
на работа, на бъдеще, на хляб.

И всичко изведнъж се преобърна:

"избухна" свобода и демокрация,
всъщност думи пълни с празнота.

Народът ни тотално обедня,

сега е глад за някои, а други
забогатяха в сенчести дела.

С народен труд градените блага
преминаха в ръцете на малцина,

за себе си те построиха рай.

А трудовите хора изнемогват
от бедност, болест и безверие,

че някога ще свържат двата края.

Децата ни потърсиха спасение
във подредените страни.
Но там горчи им хлябът чужд,

защото нямат въздуха на гордия Балкан
и нямат "спретната къщурка с две липи отпред".

Майката-родина мащеха е вече
за своите отколешни чеда.

Догарят дните в мъка изживени.

В оскъдица мъждука нашият живот.

Но някога ще може ли човекът
да вдигне с гордост своето чело,

че били сме земя велика, древна
и славни били са нашите царе?

Но то е минало. А днес е важно
да заживеем по-човешки и добре!

 

окт. 2012 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Т Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...