Живеехме спокойно, подредено

в държавата ни малка, но добра.

Е,  не че всичко беше идеално!
Но не знаехме какво е липса
на работа, на бъдеще, на хляб.

И всичко изведнъж се преобърна:

"избухна" свобода и демокрация,
всъщност думи пълни с празнота.

Народът ни тотално обедня,

сега е глад за някои, а други
забогатяха в сенчести дела.

С народен труд градените блага
преминаха в ръцете на малцина,

за себе си те построиха рай.

А трудовите хора изнемогват
от бедност, болест и безверие,

че някога ще свържат двата края.

Децата ни потърсиха спасение
във подредените страни.
Но там горчи им хлябът чужд,

защото нямат въздуха на гордия Балкан
и нямат "спретната къщурка с две липи отпред".

Майката-родина мащеха е вече
за своите отколешни чеда.

Догарят дните в мъка изживени.

В оскъдица мъждука нашият живот.

Но някога ще може ли човекът
да вдигне с гордост своето чело,

че били сме земя велика, древна
и славни били са нашите царе?

Но то е минало. А днес е важно
да заживеем по-човешки и добре!

окт. 2012 г.