Mar 19, 2013, 8:36 PM

Превратно време

  Poetry » Civic
657 1 2

Живеехме спокойно, подредено

в държавата ни малка, но добра.

Е,  не че всичко беше идеално!
Но не знаехме какво е липса
на работа, на бъдеще, на хляб.

И всичко изведнъж се преобърна:

"избухна" свобода и демокрация,
всъщност думи пълни с празнота.

Народът ни тотално обедня,

сега е глад за някои, а други
забогатяха в сенчести дела.

С народен труд градените блага
преминаха в ръцете на малцина,

за себе си те построиха рай.

А трудовите хора изнемогват
от бедност, болест и безверие,

че някога ще свържат двата края.

Децата ни потърсиха спасение
във подредените страни.
Но там горчи им хлябът чужд,

защото нямат въздуха на гордия Балкан
и нямат "спретната къщурка с две липи отпред".

Майката-родина мащеха е вече
за своите отколешни чеда.

Догарят дните в мъка изживени.

В оскъдица мъждука нашият живот.

Но някога ще може ли човекът
да вдигне с гордост своето чело,

че били сме земя велика, древна
и славни били са нашите царе?

Но то е минало. А днес е важно
да заживеем по-човешки и добре!

 

окт. 2012 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Т All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...