10 jul 2009, 13:07

Превратности 

  Poesía
821 0 2
Някъде, зад девет планини,
в девет пещери,
с девет ключа,
скрила бях от себе си дори
чувства и мечти,
под клетва люта.
И забравих.
Мислех за добро.
Времето лекува всички рани.
Станах като всички -
същество без душа
и със сърце от камък. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Михайлова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??