Някъде, зад девет планини,
в девет пещери,
с девет ключа,
скрила бях от себе си дори
чувства и мечти,
под клетва люта.
И забравих.
Мислех за добро.
Времето лекува всички рани.
Станах като всички -
същество без душа
и със сърце от камък. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up