Превръщам се във звука на китара,
щом някой някъде в нощта засвири.
И нося се сама- песен неразбрана
сред вашите души сънливи.
Превръщам се в докосване на цвете,
щом някъде във някой трепет се стаи.
Нежен допир- бърз и неусетен.
И само чувството още си стои.
Превръщам се във аромат на младост,
щом някой някъде я призове.
Единствена- неутолима сладост,
едно дихание с име на дете.
Превръщам се във морска пяна,
щом някой някъде сълза отрони.
Отмивам болка - и стенеща, и няма,
и тихо чакам изгревът да ме прогони.
© Някоя Todos los derechos reservados