Превръщам се във звука на китара,

щом някой някъде в нощта засвири.

И нося се сама- песен неразбрана

сред вашите души сънливи.

Превръщам се в докосване на цвете,

щом някъде във някой трепет се стаи.

Нежен допир- бърз и неусетен.

И само чувството още си стои.

Превръщам се във аромат на младост,

щом някой някъде я призове.

Единствена- неутолима сладост,

едно дихание с име на дете.

Превръщам се във морска пяна,

щом някой някъде сълза отрони.

Отмивам болка - и стенеща, и няма,

и тихо чакам изгревът да ме прогони.