Превърнах се в камък
Превърнах се в камък в огромна пустиня,
без капка водичка, без лъч светлина.
Застинаха дните. И нощите също.
Животът застинал е – черна Луна.
Превърнах се в камък. Очукан, подхвърлян.
Отчупван по малко, заглаждан с ръка.
Двугърби камили ме плюят отгоре,
магарета сиви ме ритат с крака.
Превърнах се в камък, прашинка останах.
Отнесе ме в миг придошлата вода.
Достигнах до други прашинки и стана
висока, висока и здрава стена.
Превърнах се в камък...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
