Романтик (Христо Костов)
403 16192
13.07.2010 г., 15:40 ч.

Превърнах се в камък 

  Поезия » Гражданска
1778 0 26

Превърнах се в камък в огромна пустиня,

без капка водичка, без лъч светлина.

Застинаха дните. И нощите също.

Животът застинал е – черна Луна.


Превърнах се в камък. Очукан, подхвърлян.

Отчупван по малко, заглаждан с ръка.

Двугърби камили ме плюят отгоре,

магарета сиви ме ритат с крака.


Превърнах се в камък, прашинка останах.

Отнесе ме в миг придошлата вода.

Достигнах до други прашинки и стана

висока, висока и здрава стена.


Превърнах се в камък...

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??