13 июл. 2010 г., 15:40

Превърнах се в камък 

  Поэзия » Гражданская
1698 0 26

Превърнах се в камък в огромна пустиня,

без капка водичка, без лъч светлина.

Застинаха дните. И нощите също.

Животът застинал е – черна Луна.


Превърнах се в камък. Очукан, подхвърлян.

Отчупван по малко, заглаждан с ръка.

Двугърби камили ме плюят отгоре,

магарета сиви ме ритат с крака.


Превърнах се в камък, прашинка останах.

Отнесе ме в миг придошлата вода.

Достигнах до други прашинки и стана

висока, висока и здрава стена.


Превърнах се в камък...

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??