Лист, отронен във късната есен, струна, пееща припев познат, лъч в очите и ражда се песен, и се ражда нечакан, мил свят, и се събужда пак във мене стих забравен. Нежен звън на китара ни грабва пленени. И разтварям се сякаш във сън.
От безкрая на цяла Вселена, от космически мрак и звезди, от метежните вихри червени на пожари, от скръб и беди се възраждат сега претворени светли думи. Кристалният звън на камбани във тебе и мене ни понася. И всичко е сън.
Топлината на твоето тяло, светлината на твоите очи, нежни думи след дълга раздяла и целувка под лунни лъчи ще събудят магийни вселени топла обич. С вълшебния звън на любовен екстаз възвисени с теб ще бъдем. Превърнати в сън!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
светли думи. Кристалният звън
на камбани във тебе и мене
ни понася. И всичко е сън."
Звън на китара звучи в тишината.
Спомен ласкав разперил е длани.
Като в сън любовта се понася
с песента на щастливи камбани...
Аплодисменти!Прекрасен стих!