11.01.2008 г., 10:50

Превърнати в сън

687 0 3
Лист, отронен във късната есен,
струна, пееща припев познат,
лъч в очите и ражда се песен,
и се ражда нечакан, мил свят,
и се събужда пак във мене
стих забравен. Нежен звън
на китара ни грабва пленени.
И разтварям се сякаш във сън.

От безкрая на цяла Вселена,
от космически мрак и звезди,
от метежните вихри червени
на пожари, от скръб и беди
се възраждат сега претворени
светли думи. Кристалният звън
на камбани във тебе и мене
ни понася. И всичко е сън.

Топлината на твоето тяло,
светлината на твоите очи,
нежни думи след дълга раздяла
и целувка под лунни лъчи
ще събудят магийни вселени
топла обич. С вълшебния звън
на любовен екстаз възвисени
с теб ще бъдем. Превърнати в сън!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "се възраждат сега претворени
    светли думи. Кристалният звън
    на камбани във тебе и мене
    ни понася. И всичко е сън."

    Звън на китара звучи в тишината.
    Спомен ласкав разперил е длани.
    Като в сън любовта се понася
    с песента на щастливи камбани...

    Аплодисменти!Прекрасен стих!
  • Толкова обичащо и красиво...!
    мъжка нежна любовна лирика...
    Браво! с много обич за теб.
  • Много красиво,Весан!Дано дано да продължава и след събуждането

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...