23 abr 2017, 21:32

През април

  Poesía » Otra
668 2 3

Зрънце вяра през април

като мравка бавно влача.

Мил светът е и не мил...

Нямам сили да заплача.

 

Трябва да вървя напред.

Времето развива прежда.

Висшият Вселенски Ред

сам-самин си се подрежда.

 

Зрънцето не ми тежи.

Вяра е – ще го опазя.

Ако трябва, през лъжи,

през притворства ще прегазя.

 

Тъжно-мъдра ли съм аз

или само тъй изглежда?

Вяра имам си в запас.

Всъщност... търся си надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесвам меланхолията и тъгата в стиховете ти, Нина. Някак си са омекотени, ненатрапчиви и човек може да се познае в тях.
  • Щом вярваш, значи имаш и надежда! Поздрави, Нина!
  • Браво,Нина!Който търси-намира!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...