Зрънце вяра през април
като мравка бавно влача.
Мил светът е и не мил...
Нямам сили да заплача.
Трябва да вървя напред.
Времето развива прежда.
Висшият Вселенски Ред
сам-самин си се подрежда.
Зрънцето не ми тежи.
Вяра е – ще го опазя.
Ако трябва, през лъжи,
през притворства ще прегазя.
Тъжно-мъдра ли съм аз
или само тъй изглежда?
Вяра имам си в запас.
Всъщност... търся си надежда.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
