През април
Зрънце вяра през април
като мравка бавно влача.
Мил светът е и не мил...
Нямам сили да заплача.
Трябва да вървя напред.
Времето развива прежда.
Висшият Вселенски Ред
сам-самин си се подрежда.
Зрънцето не ми тежи.
Вяра е – ще го опазя.
Ако трябва, през лъжи,
през притворства ще прегазя.
Тъжно-мъдра ли съм аз
или само тъй изглежда?
Вяра имам си в запас.
Всъщност... търся си надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
