21 ago 2007, 12:12

През бялото прозира младостта

  Poesía
949 0 25
Прелисти всяка клетка от душата,като роман ме чете цял живот.Все търсеше във мене красотата,някъде сред белите листа!

И късаше от мене лист по листи пак се връщаше да препрочиташ.Захвърляше отпадъка на пода чисти все не можеше до край да ме обичаш!

Сега съм вече стара, захабена.Със жълти листи, като есенни листа.Косите ми отдавна са сменени,през бялото прозира младостта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ани,ти си млада ,дори и когато си есенна, защото ДУШАТА И СЪРЦЕТО ти са млади и добри мила! Повярвай ми-и такава,каквато си сега,пак си ОБИЧАНА!
  • Браво отново, Ани! Поздрави!
  • От сърце благодаря и на останалите!
    И да знаете, аз иначе съм млада
  • Ти си млада,красива и няма как да не си обичана.Кои не би те обичал?Поздрави за стиха от мен Ани.Прегръщам те
  • Ти си младостта!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...