21 ago 2007, 12:12

През бялото прозира младостта 

  Poesía
811 0 25
Прелисти всяка клетка от душата,
като роман ме чете цял живот.
Все търсеше във мене красотата,
някъде сред белите листа!

И късаше от мене лист по лист
и пак се връщаше да препрочиташ.
Захвърляше отпадъка на пода чист
и все не можеше до край да ме обичаш!

Сега съм вече стара, захабена.
Със жълти листи, като есенни листа.
Косите ми отдавна са сменени,
през бялото прозира младостта!

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??