| Прелисти всяка клетка от душата,като роман ме чете цял живот.Все търсеше във мене красотата,някъде сред белите листа! И късаше от мене лист по листи пак се връщаше да препрочиташ.Захвърляше отпадъка на пода чисти все не можеше до край да ме обичаш! Сега съм вече стара, захабена.Със жълти листи, като есенни листа.Косите ми отдавна са сменени,през бялото прозира младостта! |
© Анета All rights reserved.
Повярвай ми-и такава,каквато си сега,пак си ОБИЧАНА!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
