21.08.2007 г., 12:12 ч.

През бялото прозира младостта 

  Поезия
812 0 25
Прелисти всяка клетка от душата,
като роман ме чете цял живот.
Все търсеше във мене красотата,
някъде сред белите листа!

И късаше от мене лист по лист
и пак се връщаше да препрочиташ.
Захвърляше отпадъка на пода чист
и все не можеше до край да ме обичаш!

Сега съм вече стара, захабена.
Със жълти листи, като есенни листа.
Косите ми отдавна са сменени,
през бялото прозира младостта!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??