3 ene 2005, 16:28

През долината на сенките 

  Poesía
1257 0 1

 Като бледа игра на ума
 днес душата ти плът отшумява
 в плетеницата мъртви представи,
 от които сглобяват света.

 Безразвойната басня за Днес
 прелъстява към миг естеството;
 Сякаш сън на душите, низпада
 и заветът на първия жест:

 като псалм на безсмъртна самотност.
 И съблечен от морното Ние,
 всеки търси покоя на ада.

 Има среща, и съд, и дописване:
 из пастта на всесянкова липса -
 в страхота на гръмовно възкръсване.

© Константин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен език!Преплитане на библейското с реалността. Силно е... разтърсващо... отново и отново го чета, и отново нямам думи.
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??