Като бледа игра на ума
днес душата ти плът отшумява
в плетеницата мъртви представи,
от които сглобяват света.
Безразвойната басня за Днес
прелъстява към миг естеството;
Сякаш сън на душите, низпада
и заветът на първия жест:
като псалм на безсмъртна самотност.
И съблечен от морното Ние,
всеки търси покоя на ада.
Има среща, и съд, и дописване:
из пастта на всесянкова липса -
в страхота на гръмовно възкръсване.
© Константин All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
