През долината на сенките
Като бледа игра на ума
днес душата ти плът отшумява
в плетеницата мъртви представи,
от които сглобяват света.
Безразвойната басня за Днес
прелъстява към миг естеството;
Сякаш сън на душите, низпада
и заветът на първия жест:
като псалм на безсмъртна самотност.
И съблечен от морното Ние,
всеки търси покоя на ада.
Има среща, и съд, и дописване:
из пастта на всесянкова липса -
в страхота на гръмовно възкръсване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Всички права запазени
