През долината на сенките

3.01.2005 г., 16:28 ч.

Поезия

1120 0 1

Като бледа игра на ума
днес душата ти плът отшумява
в плетеницата мъртви представи,
от които сглобяват света.

Безразвойната басня за Днес
прелъстява към миг естеството;
Сякаш сън на душите, низпада
и заветът на първия жест:

като псалм на безсмъртна самотност.
И съблечен от морното Ние,
всеки търси покоя на ада.

Има среща, и съд, и дописване:
из пастта на всесянкова липса -
в страхота на гръмовно възкръсване.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

sinner (Кая)

2005-01-04T12:42:52+02:00

Прекрасен език!Преплитане на библейското с реалността. Силно е... разтърсващо... отново и отново го чета, и отново нямам думи.
Поздрави!