29 dic 2007, 13:03

През огън и вода

  Poesía » Otra
768 0 1

През огън и вода
аз прося своята свобода.
Стотици дни и часове
молех се на всички богове.
Душата си изгаряна опитах да спася,
всички грешки да променя.
Сърцето плаче и не спира,
болката от там прозира.
Исках да я скрия,
опитах себе си да открия,
но мислите объркваха ме нощем,
а спомени погубваха ме денем.
И заспива с болка пак сама,
заспива в бяла тишина.
Душата мъничка стои - 
надеждата едничка я крепи.
Иска щастие и тя.
Опитвам да я подкрепя.
Копнежът за любов преследваше я пак,
но сърцето е изпълнено със мрак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...