През огън и вода
аз прося своята свобода.
Стотици дни и часове
молех се на всички богове.
Душата си изгаряна опитах да спася,
всички грешки да променя.
Сърцето плаче и не спира,
болката от там прозира.
Исках да я скрия,
опитах себе си да открия,
но мислите объркваха ме нощем,
а спомени погубваха ме денем.
И заспива с болка пак сама,
заспива в бяла тишина.
Душата мъничка стои - 
надеждата едничка я крепи.
Иска щастие и тя.
Опитвам да я подкрепя.
Копнежът за любов преследваше я пак,
но сърцето е изпълнено със мрак.