29.12.2007 г., 13:03

През огън и вода

760 0 1

През огън и вода
аз прося своята свобода.
Стотици дни и часове
молех се на всички богове.
Душата си изгаряна опитах да спася,
всички грешки да променя.
Сърцето плаче и не спира,
болката от там прозира.
Исках да я скрия,
опитах себе си да открия,
но мислите объркваха ме нощем,
а спомени погубваха ме денем.
И заспива с болка пак сама,
заспива в бяла тишина.
Душата мъничка стои - 
надеждата едничка я крепи.
Иска щастие и тя.
Опитвам да я подкрепя.
Копнежът за любов преследваше я пак,
но сърцето е изпълнено със мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...