14 oct 2021, 16:39  

През октомври 

  Poesía
873 9 16

Когато съм различна и зелена,
когато из душата юли плува
и топла му е цялата вселена -
тогава сини пътища сънувам.

На пук на всяка есен захладняла
и всеки дъжд, сълзи по птици  плиснал,
изплита ми небето одеяло
и оцветява сивите ми мисли.

Не е виновна есента, която
дърветата за зимен сън съблича.
Ръцете ѝ , понякога  са лято -
раздават най-красивото обичане.

Тогова съм си слънце през октомври -
чак земното притегляне не струва...
Стихът ми нека изгревът  запомни
и всяка сутрин нека го рисува.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??