През октомври
Когато съм различна и зелена,
когато из душата юли плува
и топла му е цялата вселена -
тогава сини пътища сънувам.
На пук на всяка есен захладняла
и всеки дъжд, сълзи по птици плиснал,
изплита ми небето одеяло
и оцветява сивите ми мисли.
Не е виновна есента, която
дърветата за зимен сън съблича.
Ръцете ѝ , понякога са лято -
раздават най-красивото обичане.
Тогова съм си слънце през октомври -
чак земното притегляне не струва...
Стихът ми нека изгревът запомни
и всяка сутрин нека го рисува.
© Деа All rights reserved.
