Oct 14, 2021, 4:39 PM  

През октомври 

  Poetry
911 9 16

Когато съм различна и зелена,
когато из душата юли плува
и топла му е цялата вселена -
тогава сини пътища сънувам.

На пук на всяка есен захладняла
и всеки дъжд, сълзи по птици  плиснал,
изплита ми небето одеяло
и оцветява сивите ми мисли.

Не е виновна есента, която
дърветата за зимен сън съблича.
Ръцете ѝ , понякога  са лято -
раздават най-красивото обичане.

Тогова съм си слънце през октомври -
чак земното притегляне не струва...
Стихът ми нека изгревът  запомни
и всяка сутрин нека го рисува.

© Деа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??